Моето послание: Обичта към другите започва с обичта към себе си, към нас. Да обичаш и цениш първо себе си, не е егоистично, а е част от самоуважението и съзнанието за собствената ни стойност.
Здравейте скъпоценни читатели, избрах темата Здравословна любов за тема, защото е позитивна, защото вярвам ,че това да се обичаме и ценим, да даряваме себе си ежедневно с частица любов, е необходимо вървейки по пътя към себепознанието, самоуважението, себеизразяването и полезно като знание за всички нас.
Темата е обширна и може да се пише много, в следващите редове ще се опитам да предам синтезирано част от знанието за Здравословната любов, натрупано от моя опит, както и знанието получено от други учители и хора, с които съм се срещнала по пътя си. Вярвам че всеки от вас има мнение за по долу изброените понятия и въпроси, най-вероятно са ви познати, нямам намерение да ви изненадвам с нови теории, а да ви помогна да ги преосмислите, разграничите и идентифицирате.
От деца са ни учили, че да поставяме себе си на първо място е егоистично, едва ли не нещо зло,че да обичаме и ценим себе си, да живеем за себе си е нещо аморално. Тази идея и вяра е пропита в нашата народопсихология. Казвам едно голямо „Не” на тази идея и вярвам, че много хора биха ме подкрепили. Задавам си въпроса не минава ли обичта към другите,през любовта към нас? Къде е границата между егоизма и самоуважението?
Границата между самоуважението и егоизма е много тънка. И може би, за да я разграничаваме, е необходимо да преосмислим и идентифицираме понятия като егоизъм, здравословен егоизъм, егоцентризъм, здравословна любов, самоуважение и собсвена стойност, без влиянието на страха и смазващата вина.
В понятието Здравословна любов, която според мен може напълно да се припокрие със здравословен егоизъм, се съдържа любовта към себе си, умението да обичаме и ценим себе си, да бъдем център на собствената ни вселена и да отстояваме себе си от този център. Осъзнавайки влиянието на страха ни от това как околните ни приемат, да се приемаме такива, каквито сме и да прекратим конфликта вътре в себе си породен от бремето на вината, че не сме такива каквито другите очакват и желаят. Дори в момента да не сме онези, които ни се иска да бъдем, да не се самонаказваме за това.
Егоистът познава само едно удоволствие да взема, без да дава. Заинтересован е само от себе си и собствените си желания. Обсебен е от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси,неговото поведение граничи със себелюбие. Крайният егоизъм дори може да доведе до изолиране на личността от останалите членове на групата. Да това, което споделих до тук, е валидно за абсолютния егоизъм, но това не означава, че ние трябва да отречем егоизма като цяло, съществува и здравословен егоизъм или разумен егоизъм,който се е сформирал у човека след дълга борба за оцеляване и естествения подбор, тясно свързан с инстинкта за самосъхранение.
Здравословния егоизъм е положителен. Той не изключва необходимостта и желанието да споделяме. Той акцентира върху това желание. Защото съществуват измерения,на които можем да се насладим, само ако ги споделим с някого.
Здравословния егоизъм е това да обичаме себе си,е самоуважението, съзнанието за собствена стойност и значимост, това да поставим граници пред другите, да не допускаме да ги прекрачват,да се превърнем в център на собствената си вселена, а не център на света, каквато склонност има да развива егоцентрика и да отстояваме себе си от този център. Здравословната любов и егоизъм носят в себе си и желанието да споделяме същото отношение и към околните, майки, бащи, деца, приятели, колеги, хората с които се срещаме.
Ще направя кратко допълнение за по горе споменатия егоцентрик. Егоцентризмът е склонността да поставяме и превърнем себе си в център на света. Мисленето на егоцентрика е субективно.Той изхожда само от собствената си гледна точка и е неспособен да се постави на мястото на друг.
Да се даряваме с любов и да се ценим е едно от най-трудните предизвикателства. То носи със себе си поемането на риска да сме истински. Познавам много хора, които са поели този риск ,те са моя пример и модел, аз също го направих и нито за миг не съжалявам.
То е част от пътя на самоосъзнаването ни и съзряването ни като личностти.
Тук на кратко се опитах да разгранича тези понятия, както споменах вече, по темата има изписани много трудове, и ако вие проявявате интерес,мога да ви насоча към съответната литература и сайтове. Запитванията си можете да ги отправите към редакцията.
Като за финал ще ви споделя едно кратко утвърждение,което можете да трансформирате свободно според собствените ви чувства и нужди:
„Понеже се чувствам нежелан/а аз обичам и одобрявам себе си,тялото си,личността си и факта че се чувствам нежелан/а.”
Ани Зарева
Здравейте скъпоценни читатели, избрах темата Здравословна любов за тема, защото е позитивна, защото вярвам ,че това да се обичаме и ценим, да даряваме себе си ежедневно с частица любов, е необходимо вървейки по пътя към себепознанието, самоуважението, себеизразяването и полезно като знание за всички нас.
Темата е обширна и може да се пише много, в следващите редове ще се опитам да предам синтезирано част от знанието за Здравословната любов, натрупано от моя опит, както и знанието получено от други учители и хора, с които съм се срещнала по пътя си. Вярвам че всеки от вас има мнение за по долу изброените понятия и въпроси, най-вероятно са ви познати, нямам намерение да ви изненадвам с нови теории, а да ви помогна да ги преосмислите, разграничите и идентифицирате.
От деца са ни учили, че да поставяме себе си на първо място е егоистично, едва ли не нещо зло,че да обичаме и ценим себе си, да живеем за себе си е нещо аморално. Тази идея и вяра е пропита в нашата народопсихология. Казвам едно голямо „Не” на тази идея и вярвам, че много хора биха ме подкрепили. Задавам си въпроса не минава ли обичта към другите,през любовта към нас? Къде е границата между егоизма и самоуважението?
Границата между самоуважението и егоизма е много тънка. И може би, за да я разграничаваме, е необходимо да преосмислим и идентифицираме понятия като егоизъм, здравословен егоизъм, егоцентризъм, здравословна любов, самоуважение и собсвена стойност, без влиянието на страха и смазващата вина.
В понятието Здравословна любов, която според мен може напълно да се припокрие със здравословен егоизъм, се съдържа любовта към себе си, умението да обичаме и ценим себе си, да бъдем център на собствената ни вселена и да отстояваме себе си от този център. Осъзнавайки влиянието на страха ни от това как околните ни приемат, да се приемаме такива, каквито сме и да прекратим конфликта вътре в себе си породен от бремето на вината, че не сме такива каквито другите очакват и желаят. Дори в момента да не сме онези, които ни се иска да бъдем, да не се самонаказваме за това.
Егоистът познава само едно удоволствие да взема, без да дава. Заинтересован е само от себе си и собствените си желания. Обсебен е от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси,неговото поведение граничи със себелюбие. Крайният егоизъм дори може да доведе до изолиране на личността от останалите членове на групата. Да това, което споделих до тук, е валидно за абсолютния егоизъм, но това не означава, че ние трябва да отречем егоизма като цяло, съществува и здравословен егоизъм или разумен егоизъм,който се е сформирал у човека след дълга борба за оцеляване и естествения подбор, тясно свързан с инстинкта за самосъхранение.
Здравословния егоизъм е положителен. Той не изключва необходимостта и желанието да споделяме. Той акцентира върху това желание. Защото съществуват измерения,на които можем да се насладим, само ако ги споделим с някого.
Здравословния егоизъм е това да обичаме себе си,е самоуважението, съзнанието за собствена стойност и значимост, това да поставим граници пред другите, да не допускаме да ги прекрачват,да се превърнем в център на собствената си вселена, а не център на света, каквато склонност има да развива егоцентрика и да отстояваме себе си от този център. Здравословната любов и егоизъм носят в себе си и желанието да споделяме същото отношение и към околните, майки, бащи, деца, приятели, колеги, хората с които се срещаме.
Ще направя кратко допълнение за по горе споменатия егоцентрик. Егоцентризмът е склонността да поставяме и превърнем себе си в център на света. Мисленето на егоцентрика е субективно.Той изхожда само от собствената си гледна точка и е неспособен да се постави на мястото на друг.
Да се даряваме с любов и да се ценим е едно от най-трудните предизвикателства. То носи със себе си поемането на риска да сме истински. Познавам много хора, които са поели този риск ,те са моя пример и модел, аз също го направих и нито за миг не съжалявам.
То е част от пътя на самоосъзнаването ни и съзряването ни като личностти.
Тук на кратко се опитах да разгранича тези понятия, както споменах вече, по темата има изписани много трудове, и ако вие проявявате интерес,мога да ви насоча към съответната литература и сайтове. Запитванията си можете да ги отправите към редакцията.
Като за финал ще ви споделя едно кратко утвърждение,което можете да трансформирате свободно според собствените ви чувства и нужди:
„Понеже се чувствам нежелан/а аз обичам и одобрявам себе си,тялото си,личността си и факта че се чувствам нежелан/а.”
Ани Зарева
RSS Feed
